Медта поскъпна с близо 2% до 10 800 долара за тон на Лондонската фондова борса, докато контрактите на COMEX пробиха границата от 11 250 долара. Финансовите институции, включително Goldman Sachs, предупреждават, че металът може да постави нови рекорди през следващия период, поради засиленото търсене и търговските ограничения между САЩ и Китай.
Китай все още контролира над 90% от световното производство на рафинирани редкоземни минерали, което го прави ключов фактор в световния икономически баланс. Междувременно Македония ускорява процеса на хармонизиране на новия си закон за минното дело – стъпка към привличането на нови стратегически инвеститори.
За да не зависи от Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро подписа споразумение с Австралия, с което ще започне засилен добив на метали, до които Съединените щати ще имат изключителен достъп.
„След около година ще имаме толкова много критични минерали и редкоземни елементи, че няма да знаете какво да правите с тях“, каза Тръмп, след като подписа сделка за 8,5 милиарда долара за подпомагане на откриването на мини в Австралия.
Анализаторите обаче са скептични.
„Не мисля, че проблемите с доставките на критични минерали могат да бъдат решени в краткосрочен план. Китай е твърде напред от останалия свят“, казва Джон Маврогенес, професор по геология в Австралийския национален университет.
Европейският съюз също финансира откриването на мини, с намерението да не зависи от Китай за целите си за зелен преход. Списание Politico обаче анализира, че Брюксел няма да може да спре господството на Пекин скоро, подчертавайки тезата с неотдавнашно изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Сега трябва да ускорим решително и спешно. Нуждаем се от по-бързи и по-сигурни доставки на критични суровини, както тук в Европа, така и чрез нашите доверени партньори. Готова съм да предложа допълнителни мерки за гарантиране на икономическата сигурност на Европа и ще ускоря това, което вече сме започнали“, каза фон дер Лайен.
Македония също е на път да намери критични суровини чрез новия Закон за минното дело. Наскоро, на среща с представители на британски минни компании, министърът на енергетиката, минното дело и минералните ресурси Саня Божиновска подчерта, че правителството е ангажирано Македония да бъде партньор на сериозни и отговорни компании, които работят по европейски стандарти.
„Виждаме Македония като страна, която създава предвидима и прозрачна рамка за инвеститорите. Новата правна и институционална среда дава възможност за инвестиции, които са в съответствие с най-високите стандарти за отговорно минно дело, енергийна сигурност и опазване на природата“, каза министър Божиновска.
Както беше обявено от министерството, Божиновска подчерта пред инвеститорите, че Македония трябва да бъде регионален пример за балансирано развитие на енергетиката и минното дело. Въпреки това, от редица години насам Македония няма късмет с инвестициите в минното дело, въпреки че може да се похвали с голямо количество определени метали, особено мед, която вече е част от критичните минерални ресурси. Няколко инвестиции останаха нереализирани, включително в Кожуф и в Казандол. Досега единствената инвестиция в медна мина е в Иловица, въпреки че компанията инвеститор се е оплаквала от правна несигурност в миналото. От друга страна, представителите на компаниите, с които министърът се срещна, приветстваха приемането на новия Закон за минералните ресурси, защото, както добавиха, той установява ясни и прозрачни правила за експлоатация, което укрепва доверието сред чуждестранните инвеститори и насърчава развитието на модерно и екологично отговорно минно дело. През последните 40 години в Македония не е откривана нова сериозна мина, а най-големите шансове са при медта, която в момента чупи рекорди на световните фондови пазари.
