Трагична новина разтърси регионалния футбол - почина Младен Жижович, бивш футболист и треньор, чието име завинаги ще остане в историята на босненския спорт.
Жижович се разболя по време на мача от Сръбската Суперлига между Младост и Раднички Крагуевац. Жижович пое пейката на крагуеваческия отбор преди десет дни, след като беше уволнен от Борац в началото на този сезон.
Начало и игрална кариера
Роден на 27 декември 1980 г. в Рогатица, Младен Жижович проявява изключителна страст към футбола още като момче. Пътят му не е лесен – стъпка по стъпка той преминава от малък град до големи стадиони, винаги воден от една и съща страст и желание за успех.
Той прави първите си стъпки в старшата си кариера в местния клуб „Младост“ Рогатица, където бързо привлича вниманието с бистротата и чувството си за игра. През сезон 1998/99 преминава в „Радник“ (Белия), клуб, който по-късно ще бележи треньорската му кариера. Прекарва четири сезона в Биелина, записвайки над 70 участия и отбелязвайки 17 гола, превръщайки се в един от ключовите играчи в младия отбор, който печели Първата лига на Република Сръбска през този сезон.
По-нататъшното му развитие го отвежда в Рудар Углевик, където изиграва над 80 мача между 2002 и 2005 г. Там той се изявява като лидер в халфовата линия, известен с изключителната си визия за играта и подаванията, които „отключват“ всяка защита.
Истинският връх на игралната му кариера дойде през 2005 г., когато подписа с ХШК Зрински Мостар. Той прекара пет пълни години в Мостар и се превърна в символ на „благородниците“. Със Зрински спечели Купата на Босна и Херцеговина (2007/08) и Босненската Висша лига (2008/09), с повече от 120 участия и 34 отбелязани гола. Той беше двигателят на отбора, тих лидер и човек, който знаеше как да решава важни мачове.
Неговата работа и тактическа зрялост бяха признати и в Мостар и през 2019 г. той пое ХШК Зрински Мостар. Въпреки че наследи отбора в бурни времена, Жижович успя да стабилизира Зрински, да го върне на върха на таблицата и да започне смяна на поколенията. Той беше треньор, който знаеше как да съчетава опит и младост, авторитет и спокойствие.
След епизода в Мостар той работи в Слобода Тузла, а след това пробва сили в чужбина – първо в Саудитска Арабия с клуба Ал-Холуд, а след това в Шкупия, Северна Македония, където оставя добро впечатление и издига няколко млади играчи.
Въпреки това, той преживява истинско утвърждаване на най-голямата сцена в Борац Баня Лука (2024–2025). Под негово ръководство Борац постига най-големия успех в историята на клуба – достигайки до осминафиналите на Конферентната лига на УЕФА, побеждавайки в групата именити съперници като АПОЕЛ.
В изявление след този триумф, Жижович произнесе изречение, което днес носи тежестта на клетва:
„Това поколение бойци прави история. За това ще се говори дълго време.“
През октомври 2025 г. той става треньор на Раднички 1923 Крагуевац, където остава до последния си ден. Пристигането му в Сърбия е потвърждение на репутацията на експерт от Балканите, който знае как да изгради отбор, да разпознае характера на играчите и да сплоти съблекалнята.
Футболен стил и философия
Жижович беше треньор, който обичаше атакуващия футбол. Винаги вярваше в играта чрез притежание на топката, в техниката и комбинацията, но също и в отборния дух.
Неговите отбори бяха известни с организираната си игра, високия си пресинг и смелостта да атакуват всеки съперник, независимо от името или размера му.
Той беше спокоен, хладнокръвен и винаги на разположение на играчите си. Бившите му играчи често казваха, че „са научили какво означава професионализъм от него“. Той не търсеше слава – търсеше работа, уважение и всеотдайност.
Наследство и памет
Смъртта на Младен Жижович на 44-годишна възраст шокира целия регион. Той си отиде твърде рано, но остави много след себе си – като играч, който знаеше какво означава да се бориш, и като треньор, който доказа, че Босна и Херцеговина може да се превърне в европейска история. Той беше истински джентълмен с футболни обувки.
Клубовете, които е ръководил, и градовете, в които е работил, ще го помнят като човек с усмивка, джентълмен в спорта.
Неговото наследство се брои не само в трофеите, които е създал, но и в хората, които е създал, младите треньори, за които е бил пример, и всички онези играчи, на които е помогнал да намерят себе си във футбола.
